Начало Карта на местността История Фестивалът Перперикон Снимки Български Русский English

 

|Златото на Перперикон| Войните за Перперикон между България и Византия|

|Частиците от Светия кръст, намерени на Перперикон|

 

Златото на Перперикон

 

 

Култът към бог Дионис е бил една от характерните особености на Родопите. Другата е добивът на злато и сребро, скъпоценните метали, на които древната планина е изключително богата. А един от най-големите рудници в античния свят се е намирал само на 2 км от Перперикон, до днешното с. Стремци. И днес посетителят остава изумен, влизайки през десетината запазени входа в достъпните сега на повече от 500 м галерии. Цял един хълм буквално е пробит с гъста мрежа от тунели. На повечето места в тях човек се движи изправен и съвсем спокойно може да се загуби в лабиринта от галерии. В епохата на плейстоцена това е било коритото на подземна река с изключително богати на самородно злато пясъци. По-късно тя е била затрупана и постепенно се е образувала единна скална маса. Работата на бъдещите златотърсачи и миньори се е състояла в разбиване на чакъл на тази скала и в промиването му край близката река.

Един от входовете на галериите на златните рудници, с. Гъсак
Изнасянето на натрошената каменна маса е ставало през десетки вертикални изкуствено пробити комини, край които личат дупки за подемните механизми, макари. Същевременно комините са служели и за вкарване на кислород в подземните хоризонтални галерии. Разбитата скала е промивана със специални съоръжения , а следите от изхвърления ненужен чакъл(т.нар.отвали) личат и днес. Впрочем повечето от околните рекички са златоносни. Съвсем не случайно единственият оцелял през вековете древен топоним е на протичащата под Перперикон река Перперешка.


 


 


Alexander Manchev©
sitemap