На Перперикон и в Източните Родопи са оставили следи различни култури и религии. Всички те обаче почитат един ден в годината - този на лятното слънцестоене. При прабългарите това е ден на върховния бог Тангра, при славяните - на свещените треви и вълшебното изцеление. Християните пък отбелязват деня на рождението на свети Йоан Предтеча или Иван Купала, носещ и името Еньовден. Няма съмнение, че в християнския празник са се съхранили следи от езическите култове, от почитането на древния бог Дионис.
Ето защо фестивалът "Перперикон" се провежда винаги в навечерието на този празник и завършва в най-късата нощ на годината, нощта срещу 22 юни.Да си спомним, че според вярванията на различни народи, в тази нощ стават странни неща, излизат самодиви и русалки. Не случайно оригиналното заглавие на Шекспировата пиеса "Сън в лятна нощ" е "Сън в нощта срещу Еньовден". Все още неосъществена идея на организаторите е, тази нощ да се прекара от хората под открито небе, в ритъма на езическите танци и красивата музика, в спомена за някогашните Дионисии.

Скритият замисъл на фестивала е, че нашият път от обгърнатото с тайни минало отива към загадъчното бъдеще. Той се свързва с общоевропейската идея за съхраняване на богатото разнообразие на културното наследство. В началото на 21 век, в обективно съществуващата мултинационална и мултикултурна среда тази идея е толкова вдъхновяваща, колкото самия смисъл на театралното изкуство като еманация на синкретизма на всички видове изкуство. Ето защо създателите на фестивала смятат, че освен национално, той има и общоевропейско и световно значение. Те са поставили пред себе си амбициозната задача да превърнат фестивала "Перперикон" в своеобразен мост, свързващ миналото, настоящето и бъдещето на народите от Балканите, Европа, Азия. Ето защо се представят както чисто театрални постановки на съвременното изкуство, така и гранични жанрове.