ЧУДЕН СЪН
Сънувам ... Аз съм Слънцето, застанало съм пред Бог и той ми нарежда:
- Спусни се към Земята и засияй на небето с ярка светлина. Затопли с лъчите си всичко живо и открий какъв ден е днес!
Спускам се бавно към планетата- майка и пращам светлина. Гледам хората извършват някакви обреди. Палят големи огньове- прескачат ги. После се закичват с усукани бели и червени конци, връзват ги на децата, на плодните дръвчета, на добитъка в двора. Питам се защо ли се красят с тях, защо ли прискачат огньове. Някой вика:
- Това ще ни предпази от змии и болести. Помнете- ако някой си хвърли мартеницата, все едно си е хвирлил късмета!
- А... а... а, значи това са мартеници.
Една старица с кошница, пълна с тези украси, ме вижда и поздравлява, усмихва се. Иска да ме закичи. Аз я спирам, заплашвам я да не ме докосва, защото е невъзможно. Аз съм Слънцето, ослепявам всеки, който ме погледне, и изгарям този, който ме докосне, превръщам го в пепел. Но тя не се плаши и не се плаши.
Изведнъж на зелената морава виждам малки и големи, всичи пеят. Пеят даже и врабчетата и горските животни, а Баба Марта ги кичи ли кичи. О...о...о, открих какъв ден е днес.... Днес е 1-ви Март!...Как ми се иска и аз да съм на поляната и да запея.
Изведнъж- чудо! Преобразявам се, отново съм момче! На гърдите ми червенее най- красивата мартеница- Пижо и Пенда. Закичила ме е Марта.
Поглеждам към небето. Слънчо грее весело и праща бели и червени конци- усукани, като на мартеничката. А те имат вълшбството да носят здраве и живот на първи март, през пролета и през цялата година.
Един ден в края на януари мама ме събуди и каза, че навън вали сняг. Аз не повярвах, защото това не се случва често във Варна. Излязох на терасата, за да се уверя. Пред мен се откри красива зимна картина.През нощта беше натрупала дебела снежна покривка. Клоните на дърветата бяха като захаросани. Покривите на къщите сякаш бяха покрити с дебели бели юргани. Колите се бяха скрили под снега. Той се сипеше на парцали и изглеждаше като бяла завеса. Беше като в приказките.
Попитах мама дали може след закуска да изляза навън. Тя ми позволи. Извиках моите приятели, за да можем заедно да се пързаляме и да бъде по-забавно. Пред нашия вход има много стъпала. Те бяха затрупани със сняг. Ние решихме там да си направим пързалка. Донесох вода, за да я заледим. За съжаление нямахме шейни. Взехме големи найлонови чували и се пързаляхме с тях. Така беше още по-забавно, защото често се търкаляхме и прекатурвахме в снега. Отдалеч се чуваха веселите ни гласове. Не усетих кога стана обяд и мама ме извика да се прибирам.
Бях много радостна и въодушевена от това преживяване, защото обичам да се пързалям, но не ми се случва често.Хубавото беше, че снегът се задържа и можехме да се пързаляме и на следващия ден.
Това се случи през лятната ваканция. С мама и татко бяхме в Париж. Отделихме един ден за Дисниленд.
Когато пристигнахме, ми спря дъхът. Всичко бе неописуемо красиво- не ти се иска да си тръгнеш.
С родителите ми минахме по главната улица- „Main Street U.S.A”. Оттам свихме надясно и се оказахме в Дискавъриленд (светът на откритията и бъдещето). Там има ракети, кино, симулатори, тренажори и всякакви неща на бъдещето.
Първо се качихме на една ракета. Ние си мислехме, че е симулатор, но се оказа многоскоростно влакче. Седнахме и ни сложиха колани през главите. С татко седнахме на първата седалка. Изведнъж ни изстреляха с бясна скорост. Всичко бе тъмно, само за десет секунди леко светнаха и имахме чувството, че ще се разбием в Луната. През цялото време ракетата се въртеше на 360°. За момент сякаш щях да падна от влакчето. Изпитах паника и ужас. Още малко и ми идеше да заплача. Всичко се случи за около минута, но ни се струваше цяла вечност. Когато излязохме, бях прегърбена, защото скоростта сякаш ме буташе напред.
Това бе едно от най-незабравимите ми приключения.
Най-голямото богатство за всеки човек е различно.То се променя с времето и възрастта.
Много хора са убедени , че по-голямо богатство от здравето няма. Защото ако си здрав, ти можеш да постигнеш всичко. Ето, аз успях да осъществя мечтата си –да изкача десетте планински първенеца, но ако не бях здрав, нямаше да ме пуснат.
За други богатството е любовта или малък сувенир за спомен от скъп приятел. Чудесно е да си сред близки, които те разбират, подкрепят и вярват в теб.
За мен, когато започнах да говоря, най-голямото ми богатство бе речта, защото тя бе средство, с което можех да изразя своите желания, мисли, чувства. По- късно играчките се превърнаха в най-ценните неща. Те бяха мои другари в игрите. С тях провеждах много битки и в повечето случаи добрите побеждаваха.
Вече съм ученик. По- голямо богатство от това да бъдеш приятел с книгите, не зная. Обичам да чета. Откривам непознати светове. Участвам в пътешествия и приключения.
Трудно е да определя кое е моето най-голямо богатство, но съм сигурен, че по-скъпо и ценно нещо от мама и татко няма. Искам да съм щастлив и хората около мен също.